Представи си образи, родени сякаш в най-пъстрия сън - безкрайни поля от жито, най-красивото земно злато - огряни от залязващото слънце, което с последните си лъчи докосва млечнобелите ти страни - така изглеждаш още по-сияен и красив в моите очи...
Разпилените от вятъра, черни като абанос коси, усмивката с трапчинки, играеща на устните ти, смеещите се черни очи - това е картината, която мечтая да нарисувам, а може би ... това е всичко, което бих искала да нарисувам. И не искам този сън да свършва.
Просто сънят на един влюбен...
Няма коментари:
Публикуване на коментар