събота, 8 май 2010 г.

Butterflies in the stomach

Oh no, not again...
Тъй де, мисля, че е римейк на стария филм, но този път с нови актьори, и все пак не искам историята да се повтаря(накратко: всичко върви идеално, дори малко по-бързо от очакваното, връхлитат ви какви ли не надежди и други подхлъзващи мисли, и си мислите, че е върхът, а всъщност сте... на дъното ;))

Ще видим какъв е тоя филм ;) (но отсега казвам, че обичам романтични комедии :P) - не ми трябва още една драма :)

П.П. Some music?

вторник, 4 май 2010 г.

chill out

Just chill out, baby, sometimes it's the only thing you can do...

понеделник, 3 май 2010 г.

Here is a plea from my heart to you

Това е то Hooverphonic - музика за душата (или по-скоро от :Р). Много талантливи белгийци, подвизаващи се като downtempo/electronica/alternative банда :)
За мен гласът на екс-вокалистката Geike Arnaert е страшно магнетичен и опияняващ (бел. опиянения: толкова опияняващ, че видите ли все пияна ходя ;)), мога да я слушам не с часове, а с дни... :)

Но то само с описание не става, така че ето и малко мат'риал ;)


П.П. Песента отговаря точно настроението ми...

неделя, 2 май 2010 г.

But it's bad and it's mad...

and it's making me sad because I can't be with you..

Тъпичко става понякога в живота. Влагаш твърде много усилия в нещо (дето по-скоро прилича баш на нищо...), което никога не е било и няма да бъде (бел. пишещия: е, мисля, че суровите коментари на познати можеха да бъдат малко по-меки, щадяши и без това лабилната ми психика, но това са подробности - важен е крайния резултат, а именно - бърза и болезнена! среща със земята/реалността).

Има дни, в които искам да си лежа и да си мечтая, и нищо друго да няма значение, но като че ли животът на градски крокодил не позволява това (имайки предвид отношението на повечето хора от типа на "такъв крокодил, кой те е родиииииил?! Крокодил!...", както пееха Кокоша Глава)

За лъскавите принцеси все ще се намери някой дебеловратичък с черно БМВ (на кой му е притрябвал бял кон ;) ), е, или някой млад Аполон с малко акъл, но пък лице на кинозвезда, по който девойките припадат... Или поне някой забавен симпатяга. ;) А за нас крокодилите какво остава - еми, и сами можете да се досетите...

Не знам какво ме прихваща, (напоследък пощурял съм, но ми е разтуха... - за непросветените Обратен Ефект ;))сигурно ще да е от двата поредни сблъсъка със земята, породени баш от нищото - щото нищо не се случи, а най-глупавото е, че няма как да обвиня нито един от двамата, че не е харесал и на йота крокодил (и аз не бих!)

П.П. Ето ви оригиналния клип на Мумий Тролль - Иди, я буду, песента от предишния ми пост.

събота, 1 май 2010 г.

Я буду тебя красть

Една страхотна руска група с невероятно добра песен (част е от саундтрака към Ночной Дозор)
Мумий Тролль - Иди, я буду
Я буду, я буду
Я буду тебя красть
Моя горечь, моя сласть...