Всеки проспива по нещо, някои повече, други - по-малко. Но като цяло идеята е, че на всеки се случва понякога. Дотук - добре, но (ето го голямото, неизменно и предупредително НО)аз явно съм изпуснала доста неща, и така...
Събуждам се тази не-чак-толкова-слънчева и не-чак-толкова-прекрасна слънчева сутрин и след първите няколко редовни сблъсъка с реалността осъзнавам: А)искам при възглавницата или при мама (а може и при мама, и при възглавницата едновременно), Б)определено съм си загубила розовите очила и В)как е възможно да не разбереш, че си просто Кошчето на всички или Вярното кученце (и в двата случая не е за завиждане, хъх...).
Определено проблемът е във В). Както и да е, думите рядко вършат работа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар