and it's making me sad because I can't be with you..
Тъпичко става понякога в живота. Влагаш твърде много усилия в нещо (дето по-скоро прилича баш на нищо...), което никога не е било и няма да бъде (бел. пишещия: е, мисля, че суровите коментари на познати можеха да бъдат малко по-меки, щадяши и без това лабилната ми психика, но това са подробности - важен е крайния резултат, а именно - бърза и болезнена! среща със земята/реалността).
Има дни, в които искам да си лежа и да си мечтая, и нищо друго да няма значение, но като че ли животът на градски крокодил не позволява това (имайки предвид отношението на повечето хора от типа на "такъв крокодил, кой те е родиииииил?! Крокодил!...", както пееха Кокоша Глава)
За лъскавите принцеси все ще се намери някой дебеловратичък с черно БМВ (на кой му е притрябвал бял кон ;) ), е, или някой млад Аполон с малко акъл, но пък лице на кинозвезда, по който девойките припадат... Или поне някой забавен симпатяга. ;) А за нас крокодилите какво остава - еми, и сами можете да се досетите...
Не знам какво ме прихваща, (напоследък пощурял съм, но ми е разтуха... - за непросветените Обратен Ефект ;))сигурно ще да е от двата поредни сблъсъка със земята, породени баш от нищото - щото нищо не се случи, а най-глупавото е, че няма как да обвиня нито един от двамата, че не е харесал и на йота крокодил (и аз не бих!)
П.П. Ето ви оригиналния клип на Мумий Тролль - Иди, я буду, песента от предишния ми пост.
Няма коментари:
Публикуване на коментар